Защо се връщаме към старите си навици. Дисциплина и още нещо

Връщането към старите навици, въпреки желанието ни за промяна, е нещо, което почти всеки от нас е изпитвал. Мечтаем за по-добър живот (всеки за себе си определя какво означава това), за здраве, за удоволствия, за успехи, или нови постиженения... Но когато дойде моментът да превърнем тези мечти в реалност, често се проваляме и се връщаме към обичайното и познатия начин на живеене. Защо се случва така?

Това явление може да се обясни с една проста дума – дисциплина. Или точно обратното – липсата ѝ. Думата „дисциплина“ идва от латински „discipulus“, което означава ученик, последовател. Тя описва поддържането на ред и контрол чрез правила или определено поведение. Дисциплината може да бъде налагана от външен фактор, като например от учител в училище или шеф на работното място, но може да бъде наложена и от нас самите, т. нар. self-discipline (самодисциплина).

Пак ще дам пример с моя опит и ще споделя, че неведнъж ми се е случвало да се стремя към нещо, да имам желание и мотивация да го постигна, но когато ми стане трудно, просто да реша да се откажа. Когато действията ми започват да се нуждаят от все повече усилия, някак успявам да се убедя, че това не е за мен и бързо променям посоката на движение. Разбира се, в някои случаи това наистина е така и губенето на желание и интерес означава, че това просто не е Моето нещо, усещам го някак на подсъзнателно ниво. Но къде всъщност е границата? Как да разберем дали дадено нещо е за нас и трябва да натискаме в тази посока, дори на моменти да нямаме мотивация, или е по-добре да опитаме в друго поприще? В тази глава ще поразсъждавам именно на тази тема и ще се опитам да ви дам отговори и насоки в това направление.

Много пъти съм се питал защо е толкова трудно да задържа промяната, за която дълго съм работил? Между другото преди бях много добър в това да се отказвам от нещо, което съм градил с месеци. Ще ви разкажа за част от опита ми, като ви опиша какво се случи с бизнеса, който имах преди повече от 5 години и за който споменах малко по-рано в книгата. С един приятел имахме кафене за здравословни храни – сандвичи, шейкове и салатен бар. Направихме го буквално с двете си ръце и с огромно желание и вяра от моя страна, че за това съм роден – да управлявам бизнес, локален бизнес. Но това се оказа много тежка задача... С колегата ми разработихме всичко сами и го построихме наистина от нулата. Цял

месец ковахме дъски, които се превръщаха в рафтове и барове, библиотека с книги и такъв тип мебели. Просто беше невероятно с каква енергия и мотивация се трудихме и собственоръчно строяхме нещо свое. Вложихме огромно желание и труд, за да го видим осъществено, но когато то беше готово и трябваше да издържим и да полагаме усилия, за да се развиваме, мотивацията някак беше изчезнала и за мен стана много, много трудно. Започнах с оправданията и намирането на причини как това няма да се получи. В онзи момент бързо измислих поне 100 обяснения за себе си и за другите защо няма да продължа и защо това не е за мен... А уж бях мечтал за това? Истината е, че се изискваше усърдие и дисциплина, а не бях готов. По онова време не си давах сметка за това и за мен тази дума не съществуваше. Бях емоционален и прибързан и това в случая ми съсипа над 9 месеца вложен труд в нашето начинание.

Всъщност тази мечта не е угаснала в мен и продължавам да искам да имам и управлявам такъв обект, но сега го виждам по различен начин и възнамерявам да е нещо по-различно, нещо повече… Все още строя плана в главата си, но всичко с времето си. Разбрал съм, че едно е да искам, друго е да мога, а трето е да го направя и то да устои на времето.

Нека отново се върнем към това колко ентусиазирани сме, когато започваме нещо ново. Независимо дали това ще е нова работа, нов проект, или дори нов начин на мислене. В началото сме енергични, любопитни, изпълнени със сили, желание и тръпка, че нещо неизвестно предстои. Стремежът към новото всъщност е изключително силна движеща сила. Мен подобна емоция и вдъхновение ме държат дълго. Даже често, след като прочета някоя книга и искам да приложа наученото, успявам известно време да изпълнявам съветите от нея с голяма прецизност и желание. След това обаче нещата постепенно се утаяват и спирам да следвам идеите. Най-простият пример мога да дам с отношението ми към първата ми кола. Когато я купих, я миех всеки ден, оглеждах я, радвах ѝ се. После постепенно спрях, свикнах с нея и нямах мотивация да го правя, беше ми писнало. Дори да беше наистина мръсна, пак отлагах. Същото е, както когато едно дете има нова играчка, нали?... Така става с почти всичко в живота, с което свикваме. Но защо? Случвало ли ви се е и на вас?

Откъс от книгата "Пътят към себе си: всичко, което търсиш, е в теб"- от Калоян Нунков

Линк към книгата: https://remindbooks.com/putatyat-kum-sebe-si/